Мавриций е прекрасно място за почивка!
Шамарел стана моя любимата
забележителност на Мавриций, поне от това, което видях. Имах желание да видя
острова от въздух, при разходка с хеликоптер, но за тази атракция нямах нито
време, нито достатъчно подходящи метеорологични условия. Но предполагам че ще
бъде уникално преживяване. Специфичният релеф на острова, тези остри назъбени,
зелени планини предполагам, че ще е страхотно да се видят от въздуха.
До една от емблематичните за
Мавриций планини – планината Ле Морн (Le Morne)
успях да се докосна, когато се настанихме в един от най-добрите хотели на
острова. Планината сякаш беше в двора на хотела. Денят преваляше и късното
слънце обагряше Ле Морн в златно.
С тази планина е свързана една драматична
история. Именно тази история е причината Ле Морн да бъде в списъка
на ЮНЕСКО за световното наследство. В превод името на планината,
която е висока само 556 метра означава „планината на смъртта”.
През 1639 г., година след като холандската Източноиндийска компания
установила първото си селище на острова са внесени роби от Мадагаскар. След
това френските колонизатори също внасят роби не само
от Мадагаскар, но и от Танзания. През последните години на 18-ти век
робите съставляват 85% от населението, а в началото на 19-ти век в Мавриций има
около 60 хиляди роби. Много избягали роби намират убежище в
пещерите на планината Ле Морн. С годините там са създадени селища от избягали
роби. През 1835 г. в Мавриций робството е премахнато от британците, които са
заменили френските колонизатори. Полиция се отправила към бежанските селища
за да ги информира за премахването на робството. Но бегълците не разбрали
истинските им намерения и мнозина предпочели да скочат от високите скали и да
намерят смъртта си, вместо отново да бъдат роби. Тъжна история, за която
напомня мемориален комплекс в полите на планината. До върха могат да се
изкачват туристи, при строг пропускателен режим, а гледките от там са
неописуемо красиви. Аз се задоволих да се наслаждавам на планината от морския
бряг, удобно излегнала се на шезлонг.
Разбира се направих десетки снимки на планината Ле Морн (Le Morne), но и останалата
част от територията на хотела не беше за пренебрегване.
На сутринта с промяна на светлината, продължих
със снимките.
Този ден, 17.04.2019 г. (сряда) започна
прекрасно и продължи с посещението на още един отличен хотел, но този път на източния бряг на острова.
Приятна изненада беше обядът, за който отидохме
до близкия частен остров. Хубав жест беше, че при пристигане почистиха слънчевите
ни очила от евентуалните водни пръски, зацапали ги при пътуването с лодка до
острова.
Още един прекрасен ден в рая Мавриций. На следващия
ден 18.04.2019 г. (четвъртък) преди обяд се отдадохме на плажуване, а
последните часове преди полета се насладихме отново на прекрасни гледки.
Полетът отново беше с Airbus
a380-800 на Емитейтс, но самолетът беше пълен „до-горе“, имаше само едно свободно място в икономична класа. Прекачване и престой в Дубай и обратно у
дома.
Това
пътуване ме зареди с толкова много и чудесни впечатления, че съм готова,
въпреки дългото пътуване да се върна отново там. Мавриций се оказа невероятен.
Прекрасна природа, гостоприемни хора и отлична храна – какво повече трябва за една
незабравима почивка.
(Край)
Коментари
Публикуване на коментар