КАПАДОКИЯ – ЗЕМЯТА НА ЛЕТЯЩИТЕ БAЛОНИ – ВТОРА ЧАСТ

 

Полет с балон над Кападокия

Най-желаната от мен атракция за това пътуване беше летене с балон над долините на Кападокия. До последния момент имах притеснения дали ще се състои, тъй като полетите се осъществяват при определени атмосферни условия. За наш късмет времето на 04.09.2021 г. беше идеално за целта.

В 5.00 часа сутринта от фирмата, с която щяхме да летим, дойдоха да ни вземат от хотела. След обичайната суматоха по проверка и разпределяне на туристите по автобусите, потеглихме за „полигона“ от кото щяхме да излетим. Там вече цареше усилена подготовка за излитането. Балони с най-различни цветове, собственост на десетки фирми бяха се разпръснали по терена. Някои вече се издигаха, други още ги „надуваха“ с горещ въздух, а навсякъде се чуваше звукът от огромните бълващи огън горелки. Все още беше тъмно и пламъците проблясваха, като осветяваха балоните. Получаваше се една невероятна феерия от светлина и звук.

Страхотната гледка преди излитане беше съпроводена и с друга емоция за мен – качването в коша на балона. Трябва да призная, че не беше особено комфортно за повечето хора и особено за по-възрастните. По „пожарникарска“ стълба, подпряна на коша, туристът трябва да се качи, да седне на парапета да прехвърли крака в коша и да скочи. От персонала помагаха с каквото могат, но все пак всеки трябваше да се справи сам с това „гимнастическо“ упражнение рано сутрин. Кошът е разделен на отделни клетки и клетката, в която определиха да бъда, беше ъглова за двама души. Е справих се, скочих в коша и бях готова за излитане, а как ще сляза – щях да му мисля после.

Още няколко минути имах за да огледам какво се случва наоколо. Дама в ярко червена рокля, видимо зъзнеща, притичваше от място на място за да направи фотосесия с най-подходящия балон, а след нея фотографа се опитваше да я напътства и да я догони. 

Плавно балонът се издигна и следващия един час попаднах в магията на летящите балони над Кападокия. Не знаех къде по-напред да се обърна и да снимам. Дали изгрева или шарените балони, дали уникалните природни творения или скупчените по терасите на хотелите туристи, нетърпеливи да направят най-хубавата снимка.

Балонът се носеше плавно, въртеше се и се издигаше на високо, а после се спускаше ниско, почти остъргвайки с коша върховете на скалните комини.

Поглеждайки назад, виждах Долината на любовта, а пред нас беше Гьореме. И всичко това „обсипано“ с балони.

Много хора ме питаха дали не ме е било страх. Ами какво да им кажа, нямаше време за никакво друго чувство, освен възторг и наслада от красивите гледки. Ето сега под нас е същата конна база на Гьореме, която видяхме вчера от Esen tepe. А след това и цялата гледка, но този път отвисоко. В далечината виждах хората струпали се да проследят танцът на балоните.

Слънцето се появи над хоризонта и светлината се промени. Дълги сенки се редуваха с обагрените в злато върхове на скалите. Много трудно беше да се направи перфектна снимка, но емоцията беше невероятна.

Наближавахме Гьореме. Пред нас изникна сградата на Göreme Kaya Otel, който беше моят избор през месец май, когато екскурзията не се състоя. Радвах се, че успях да го видя от високо и да се уверя, че изборът ми е бил добър.

Не знам за кой беше по-интересно – за нас в балона или за тези по терасите, които правеха фотосесии. Според мен, трябва да се опитат и двете емоции.

Наближихме Учхисар, градът, където се намираше хотела ни. Крепостта Uchisar се виждаше в далечината, а след това прелетяхме над Долината на гълъбите и над нашия хотел Uchisar Kaya Otel.

Вече се отправяме към мястото за кацане - полето зад градчето. Последен поглед към Учхисар и крепостта.

Долу платформата вече ни очакваше, а други вече бяха кацнали. Ние се приземихме меко на поляната и хората от ъгловите клетки слязохме. Е трудничко беше да се седне на парапета, като се използват двете „прозорчета“ в стената на коша за да стъпи човек и оттласне. Следва прехвърляне на краката и „уцелване“ стълбата за да се слезе на земята. С помощ от персонала се справих успешно.

Летене с балон над Кападокия  беше едно прекрасно и вълнуващо преживяване за мен. Всяка една минута от това пътуване е безценна. Емоцията и удоволствието, които изпитах е трудно да се опишат - трябва да се изживеят.

Този ден беше предвидена доста тежка екскурзия - Долината Ъхлара и подземните градове, но аз се отказах за да запазя сили за следващия ден. А след закуска се отправих към Гьореме и центъра на Учхисар. Но за това ще разкажа в следващата част.

 (Следва)