КАПАДОКИЯ – ЗЕМЯТА НА ЛЕТЯЩИТЕ БAЛОНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

 Кападокия и чудесата на природата

Пашабаг (Pasabag)

05.09.2021 г. (събота след обед) Започваме с „Трите красавици на Кападокия“ (известни и като „Трите грации“). Това са скални образувания с конусовидна форма и базалтова „шапка“ наподобяващи на три човешки фигури – баща, майка и дете. Това е най-известната природна забележителност, символ на Ургюп. Хиляди години ерозия на вулканичните скали, които са били подложени на влиянието на ветрове и наводнения  са довели едно от най-впечатляващите природни творения. 

Има легенди за тези скали, но най-популярната е следната. Имало едно време един цар. Той имал много красива дъщеря, която смятал да омъжи за мъж със знатен произход. Но дъщерята се влюбила в пастир и въпреки волята на баща си избягала с него. След години принцесата, когато вече имала дете, решила да отиде при царя със съпруга си и да поиска прошка, като се надявала, че той ще се омилостиви като види детето. Но Царят би безмилостен и изпратил войници да ги убият. Бягайки, принцесата се помолила на Бог: „Не ни разделяй. Направи ни камък или птици.“ И Бог изпълнил молбата, като ги превърнал в тези три скали.

Разделихме се с „Трите красавици“ и се отправихме към може би най-посещавания обект в Кападокия – Музеят на открито в Гьореме (Goreme Open Air Museum). Манастирският комплекс състоящ се от 11 трапезарии, с изсечени в скалите маси и пейки и множество църкви с все още запазени стенописи е в списъкът на ЮНЕСКО за световно културно наследство от 1984 г. Повечето църкви датират от 10, 11 или 12 в., но сведения за монашеска дейност има още през 4 в., Св.Василий, епископ от Кайсери е разпространявал християнската вяра сред своите ученици.

Музеят на открито в Гьореме (Goreme Open Air Museum)

Варовиковите скали в долината са станали дом в продължение на хилядолетия за монаси от различни етноси. Някои от църквите са започнали да се рушат, но има и много, които могат да се посетят и да се видят прекрасните стенописи.

Малко след входа на музея ни посреща една огромна единична скала, която е била женски манастир. В скалата са издълбани помещения на няколко етажа, като на първият са се помещавали трапезарията и кухнята. До другите помещения – параклис на втория етаж или църква на третия са водели тунели с „врати от воденичен камък“ (както тези от подземните градове), които са използвани за затваряне на проходите при опасност.

Женския манастир

Този ден беше по-горещо от предишните, а и стръмният терен и стълбите ми дойдоха в повече, така че не надникнах във всяка възможна църква или трапезария, но не пропуснах две от лесно достъпните църкви: тази на Св. Варвара и Змиевидната църква.

Характерни за църквата на Св. Варвара са рисунките с червена охра на геометрични форми и митологични фигури на животни направо върху скалата. Над стенописа със Св.Георги и Св.Тодор на бели коне и победената змия може да се види „изправения“ бръмбар и малтийския кръст.

На западната стена на едноименната църква е изрисуван ликът на Св. Варвара, египетска мъченица, загинала от ръката на баща си, защото е приела християнството. Църквата датира от средата на 11 в.

Не далеч от църквата на Св. Варвара се намира недовършената Змийската църква. Започната в началото на 11 в., тя носи името си от убитата змия от Св. Георги и Св. Тодор, изобразени на един от стенописите, заедно с Св. Онисим, облечен в червена роба. Тъй като църквата е доста малка се наложи да разделя стенописа в две снимки - Св. Онисим и Св. Георги на бял кон на едната и Св.Тодор на червен кон на другата.

Църквата е още позната като църквата на Св. Онуфрий. На западната стена може да се види изображението на трима мъже – отшелник, апостол и епископ - Св. Онуфрий, Св. Тома и Св. Василий. Голата фигура е на Св. Онуфрий, самотен отшелник, живял в пустините на Египет около 400 г. от н.е., до него е  Св. Тома, апостолът, който се съмняваше във възкресението на Исус и искаше да докосне белезите му. Св. Тома носи бяло бельо и жълта роба. Третата фигура е на Св. Василий, епископ на Кайсери, учител и разпространител на християнството в района. Изобразяван със слабо лице и козя брадичка, той е облечен в червено наметало и епископското облекло (омофор). Жълтата книга в ръката на Св. Василий е евангелска книга.

Лично на мен ми направи най-силно впечатление стенописа със Св. Константин и Св. Елена, държащи кръста. Св. Константин е римският император, който легализира християнството и превръща Константинопол в новата римска столица. Майка му, християнка през целия си живот e обиколила Светите земи. На мястото на разпятието и погребението на Исус (църквата „Свети гроб“ в Йерусалим), тя открила Истинския кръст на разпятието на Исус. Този обект се е превърнал в ценна реликва във византийския живот.

Пътеката продължаваше покрай скални манастирски трапезарии и църкви.

 В най-високата точка на пътеката се намира Тъмната църква. Тя е  най-известната от църквите на музея и носи това име, защото първоначално е имала много малко прозорци. Липсата на светлина е причина да се запази яркият цвят на прекрасните стенописи – Христос Пантократор, Рождество Христово, Преобржение, Предателството на Юда, Разпятието и други. Ако предварително знаех, за тези уникални фрески, сигурно щях да намеря сили да се изкача по стълби и да вляза вътре. Но си останах само с външни снимки.

А панорамата от високо е прекрасна.

За съжаление не ми стигнаха сили за да видя многобройните стенописи в най-голямата църква - Tokalı Church, намираща се извън Музея, по пътя към паркинга. Но държах да видя и последната забележителност за деня, а именно долината Пашабаг (Pasabag).

Оказа се, че от целия рейс, аз единствено исках да посетя това прекрасно място и за това имах едва 30 минути на разположение. В бързо темпо се отправих към каменните гъби. Конусовидните скали с базалтови шапки са образувани в течение на хилядолетия. А името Пашабаг (Pasabag), в превод означава "лозето на пашата". Но местността е позната и като Долината на монасите. Приказните комини стават жилища на отшелници, като най-известния е параклисът където се изолира цели 15 г. Св.Симеон през 5 в. от н.е. 

Най-известна е църквата с трите „шапки“ и е посветена на Св.Симеон. Там имаше посетители, които влизаха в скалата, но аз не разполагах с време и направих само няколко снимки на уникалните творения на природата. 

Завърши и това невероятно пътуване. Толкова много видях, но и останаха още много забележителности на Кападокия, които бих посетила. Все пак бих казала, че съм очарована от уникалната природа на Кападокия, а летенето с балон беше моя сбъдната мечта. Довиждане слънчева Кападокия!

 (Край)